Барът до летището

Барът до летището...

Животът е прекрасно нещо.Човек се ражда,живее ,бие се,бори се със зъби и нокти за важните неща.И за какво?За да умре.За толкова време,тези тъй важни философски мисли не спираха да вълнуват поколения хора.Какво беше Смъртта?Страшната старица с косата или едно сигурно нещо?Нима всички копнееха да прекарат още един ден на този отвратителен Свят?Не разбираха ли какво прекрасно нещо е Смъртта?Поне даваше някаква сила.Човек си показваше всички желания,не спираше да копнее за Съвършенството.И ето ни пак...в онзи стар и до болка познат Мистик Фолс.
Аз вървях по топлите улици.Не знаех накъде се насочвах,исках само да избягам.Тези мисли не излизаха от ума ми,докато не си поемеха от дозата провален ден.Вече едва понасях атмосферата.Постоянното чувство за страх.
Постоянните копнежи,които стояха скрити в сърцата на всички.Живях в една студена призма,заобиколена от незаслужено чувство за нескрита болка.
За несигурната обич.За несигурният живот,който водех вече...забравих дори коя бях.Загубих всичко за да получа онова,което искаха всички.Научих се да живея далеч от любовта.Живях в една далечна Вселена,където властваше единствено болката от несигурността.И да,ето ме пак тук.Единстввеното нещо,което
крепеше мен и рабитото чувство за малоценност.Какво беше ли?Една частичка обич,която запазих.Частичка,която си беше единствено и само за мен.Крепеше се на една частичка,на едно вече гаснещо пламъче.Далеч от копнежа.Далеч от всякакво желание за живот.
Аз се вмъкнах в някакъв бар.Беше странно.Не знаех защо имаше окачена пилотска шапка,но нищо.Поръчах си някакво питие и огледах приятната обстановка.Писваше от всички .
Усмихах се и отпих една глътка.Жалко,че нямаше да бъда спокойна още.Някаква жена се намести
на стола до мен.Поръча си нещо доста силно.Аз започнах:
-Хубав начин за започване на деня.Какво е?-отговорих аз.
Не обърнах внимание на старнното облекло,но...не беше зле.

Задачата човек да намери решение на всичките си проблеми не беше сложна.Човек отива да близък бар,после изпада в състояние на съвършено удоволствие.Аз не знаех къде се намирам.Поне имах някаква насока,че трявбаше да посрещна някой.Или това ставаше за оправдание.Отпих от своята чаша,която беше смешна,ако се сравни с приспивателната експлозия в съседната чаша на жената.Не знаех на какво се дължи странното й облекло.На причината,че изглеждаше сънена или чакаше полет.По старнната обстановка съдех,че скоро нямаше да дойде някой изпълнител,че да има на кого да се оплаквам.Тази не изглеждаше зле.Нищо,аз винаги изглеждах сънена и тъжна.
Насилих се а се усмихна и отпих от чашата си.На лицето ми се появи странното изражение на човек,който скоро ще има неочаквана среща с някое хапче.За отмора.
Аз отново хвърлих поглед на събеседничката си.Нямаше вид на лош човек,напротив.Изглеждаше нежна и...да,сънена.Да,нищо ново.
Непознатата изпи чашата на екс и поръча още едно.Поне аз не бях единствената,която не пие отсега.Аз плъзнах ръка по плота и поех чаша с някакъв друг алкохол.Запчнах да движа чашата,като се надявах,че ледчетата ще се стопят бързичко.
Дозата беше хубава,но деня едва започваше.Жената ме попита дали е лош ден.Аз започнах:
-Лош век.Пробвай от онзи...повярвай,поне за няколко часа ще си в друга Вселена...-отговорих аз.
Усетих,че не трябваше да разправям какво нещо съм.В Мистик Фолс нищо не оставаше скрито.